Който няма възвишен и чист характер, не може да се нарече истински здрав ♥ Петър ДИМКОВ
♥ Здравият човек
„ Всеки здрав човек е в действителност болен, без самичък да знае това. В този миг не сте и помислили, споделя доктор Поше, че тия думи са съвсем правилни. От 100 лица, които се мислят за здрави, 97 са заболели, без да знаят това. “
Защо? Защото здравето е това физиологическо и психическо положение на индивида, при което и тялото, и душата се намират в цялостно равновесие, т.е. когато всички физиологически и душевен процеси са естествени и обезпечават на индивида дълъг и щастлив живот.
Това душевно и физическо равновесие не е случайност. То е подчинено и резултат на редица биологически и душевен закони, съвкупността на които сформира законите на здравето. От тази позиция на напълно здраве се радва единствено оня човек, който поставя за здравето си грижи физически, интелектуални, морални и самостоятелни, т.е. има „ здрав дух в крепко тяло “. И фактически, тялото и духът са по този начин свързани между тях, че в случай че едното страда, неизбежно страда и другото.
Да съпоставим за миг човешкото тяло с една роза. Съотношението на хубостта на това растение към неговото благоуханието е това, което е човешкото тяло във връзка с духа. Никой на света не мисли, че едно книжно цвете може да замести естествената роза заради елементарния факт, че хартията не изпуска благоуханието на розата. По същия метод ние почитаме инстинктивно индивида, който е с доблестен темперамент и чисто сърце и го избираме пред оня, който се хвали единствено с физическата си мощ.
Разбира се, тялото и душата са еднообразно основни, само че душата е надалеч по-значима от тялото. И по тази причина, който няма величествен и чист темперамент, не може да се назова същински здрав. Едно тяло, което приютява болен дух, не може да не бъде болно.
От тук следва, че чистият темперамент е основа за здравето в същинския смисъл на думата; можем да кажем още, че неприятните мисли и пристрастености са друга форма на заболяванията.
Съвършено здрав човек е единствено този, който има добре развито тяло, зъби, очи и уши — в чудесно положение, нос - чист от заразни материи, здрава кожа, която разрешава щедро потене и без неприятен аромат, уста без неприятен мирис, мишци, способни за работа; най-сетне човек, който не е прекомерно пълен, нито прекомерно изсъхнал и който е в положение да владее възприятията и мислите си, подобен човек, който няма никакво съображение да се опасява от гибелта. Страхът от гибелта демонстрира какъв брой сме надалеч от едно същинско здраве. Ние сме длъжни да се стремим към постигането на напълно здраве, а такава степен на здраве се реализира доста мъчно, само че още по-трудно е да се резервира, откакто е добита.
Главната причина, заради която не сме същински здрави е, че преди нас не са били здрави нашите далечни предци и родители, които са живели и живеят един неприродосъобразен живот. Причината е неприятната или незадоволителната храна, неприятната хигиена, физическата и умствената изтощеност или пък неналичието на всевъзможен труд, неестествените и аморални полови и други удоволствия и така нататък Всичко това демонстрира едно погрешно схващане на живота, прояви на недодялан материализъм и нарцисизъм.
Един изтъкнат публицист е споделил, че в случай че родителите са в действителност напълно здрави, техните деца биха расли във всяко отношение по-съвършени.
Здраве и благополучие, триумф и удовлетворение ни чакат единствено по пътя на позитивния и логичен живот. Нека да го обгърнем! Нека да се откъснем от мрежата на духовната обърканост и да се издигнем над всичко ежедневно и дребнаво. Нека постоянно да търсим безконечната естетика и хармонично да развиваме духовните, умствените и физическите способности в нашия живот. Само в това е смисълът, щастието и задачата на един природосъобразен, повсеместен и величествен живот.
От: „ Хигиена и лечение на душата “, Петър Димков, изд. Астрала
Снимка: petardimkov.com
